Съдът като институция
Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Съдебната власт е независима. Тази независимост придава стабилност, ненакърнимост и справедливост на съдебните актове. Целият процес от момента на сезирането на съда до влизането на акта в сила протича под единствената диктовка на съда и чрез съобразяване единствено със законосъобразността и собственото съдийско убеждение. Правосъдието се осъществява в името на народа. Според чл. 6 ал. 2 от Конституцията на Република България - Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Правораздаването в Република България се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, административни, военни и районни съдилища.
Районният съд е основен първоинстанционен съд в Република България. На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са подсъдни на друг съд. Районният съд разглежда делата в състав от съдия, освен ако със закон е предвидено друго.
Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на прицпипа на случайния подбор чрез електронно разпределение в зависимост от реда на постъпването им /чл. 9 ал.1 от Закона за съдебната власт/, като освен това, системата следи и за равномерната натовареност на всеки един съдия по видове дела. Принципа на случаен подбор, при разпределението на съдебните дела и преписки, е една от крачките към прозрачност, ефективност и повишаването на общественото доверие към съда.
